Винаги е приятно да гледаш Харисън Форд: дори и на 77,

Винаги е прелестно да гледаш Харисън Форд: дори и на 77, с отшелническа брада, която напълно скоро ще обръсне за фотосите на петия " Индиана Джоунс ". Този път го виждаме в следващата, шеста, акомодация на " Дивото зове ", класическия разказ на Джек Лондон от 1903 година, в който кучето Бък е отвлечено от топлия си дом и се сблъсква със суровия живот в Аляска по време на Златната тресчица. Ролята на добряка Джон Торнтън преди са изпълнявали Кларк Гейбъл, Чарлтън Хестън и Рутгер Хауер, само че общото сред предходните версии е, че кучетата в тях са... кучета. Само в " Дивото зове " от 2020 година приятелят на индивида е компютърно генериран облик, неестествено реалистично CGI но миналогодишния " Цар лъв ". И тъкмо както тогава - предоверяването на технологиите носи и минуси, освен плюсове.

Форд е учен в партньорствата с безсловесни космати създания - обраното му наличие тук додава постоянна доза човещина на историята за оцеляване и завръщане към дивата природа. Крис Сандърс, половинка от авторския тандем зад " Как да си дресираш змей " и " Лило и Стич ", поема режисурата на тази кръстоска между игрално кино и компютърно анимирани облици. А величествената камера е на Януш Камински, оператора на Спилбърг от " Спасяването на редови войник Райън " и " Списъкът на Шиндлер " - с името му незабавно във въображението изниква монохромна кучешка драма, снимана с същински кучета в същинските ледени простори на Аляска... 

И въпреки всичко, където не съумява в преодоляването на технологията, " Дивото зове " уцелва верния звук в страстта. Това е демодиран, сантиментален приключенски филм, в който героят се бори с буйни реки, застрашителни лавини и хлъзгав лед. Макар и постоянно генерирани на компютър в добре отоплено студио, естествените панорами изглеждат зашеметяващо. Лека комична нотка вкарва френският артист Омар Си, а измежду най-трогателните моменти е " дуетът " на Харисън Форд, който свири на хармоника, с четириногия му другар.